8-ми март… Денят на мама, на баба, на леля Гинче от петия етаж… Денят на съседското 8 годишно момиченце със звучното име Иванка-Николета, с което в коронавирус обстановката се опитвате да съжителствате мирно и спокойно (или по-скоро ти се опитваш да си вършиш работата от импровизираният ти хоум офис, който по случайност е точно под детската стая на Иванка-Николета…). Все пак и не на последно място – денят и на твоята нежна половинка.
До тук добре, сега да обобщим какво е общото между всички тези личности – те всички имат празник на 8-ми Март. Да, правилно прочетохте – всички!
8-ми Март е малко “подменен” в българската култура празник с дългогодишното затвърждаване, че е Денят на мама, на баба или най-общо казано – празник на жените, които са дали живот. Истината обаче е друга и далеч не започва с някоя романтична история.
След години несправедливо разединяване на мъже и жени в политическия, обществения и икономически живот, моментът в който жените е трябвало да бъдат чути и забелязани, че изобщо не отстъпват на мъжете, настъпил.
Датата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 Март 1857г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
Този протест е последван в годините от многобройни масови прояви на недоволство с искане на справедливо отношение към жените, по-добро заплащане, подобряване условията на труд и правото на гласуване.
8-ми Март е Международния ден на жената – подчертавам на Жената. Започнал да се чества по инициатива на Американската социалистическа партия, като първият Ден на жената е честван на 23 февруари 1909г. в САЩ.
По-късно през 1920г. в Москва на Втората международна конференция на жените-комунистки, Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената, а през 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР.
На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 1944 г., а след 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
Най-вероятно сте чували израза “Осми март е комунистически празник и аз няма да го празнувам!” и още по-вероятно е да сте го чували от мъже, които си мислят, че жената им е роб длъжен до живот… Скъпи, мъже, променете мисленето си, не бъдете неандерталци в новия свят.
Връщам се към героините от началото на нашата статия, нека да ви запозная с тях от близо:
Мама – мама си е мама, и освен, че това е напълно достатъчно да е “the best women in the whole world”, тя е и успешен маркетинг мениджър в голяма компания. Предвид, че знам какво диване бях в детските и тийнейджърските си години, тя някак е успяла да жонглира с мен, домашните задължения и кариерата – само ще кажа, че мама е за минимум три златни медала! Или Купа звезда
Баба – бабите за щастие са две, и двете силни и невероятно добри жени. Израснали на село, но пък знаят много повече от мен, нищо, че съм с висше образование…това на което живота те учи, никой ВУЗ не може да ти го даде.
Живели в трудности и лишения, но пък с много любов и подкрепа от съпрузите си. В трудни времена успели да отгледат, да изучат децата си, да ги направят Човеци, да им бъдат опора и подкрепа във всичко.
Точно затова заслужават признание, не само на 8ми МАРТ, а всеки ден. Покажете и благодарността, уважението и обичта си за това, че винаги е до Вас и Ви подкрепя. Поднесете закачлива и емоционална изненада и оставете мил спомен – Грамота за най-добра баба на света
Леля Гинче е 64 годишна пенсионерка. Жена с бодър дух, крепко здраве и такава фигура, и мустак, че и Крали Марко би и завидял. Леля Гинче е бивш военен командир, в момента изпълняваща длъжността “Звероукротител на детската площадка”, намираща се в близост до блока. А ревът на внучето и когато го оставят при нея за ваканцията оглася целия квартал дни наред, в тъгуване за безгрижните дни под родителското крило.
Иванка-Николета е най-сладкото и умно детенце което съм виждал. Ивето, е будно дете с хъс за живота и детски щуротии. Когато порасне иска да стане ветеринар. Не знаем от къде е наследила острия ум, за жалост родителите и не могат да се похвалят с такъв… От сега знае, че името и е нелепо, макар никой от комшиите да не коментира това пред нея, и е твърдо решила, че като навърши 18 години първото нещо, което ще направи е да го смени.
Моята нежна половинка – за нея нямам думи да ви я опиша. Невероятна е! Благодаря и, че ме избра и продължава да ме избира всеки ден!
Всяка една от тези дами е силна жена, минала през трудностите на живота, вкусила от сладкото и соленото. За щастие всяка една от тях е случила на мъж до себе си, подкрепящ, обичащ и уважаващ личността. Всеки от нас – мъжете на тези прекрасни жени, знае че те са топлината и нежността в семейното огнище. Тук ще вметна, че веднъж мъжът на леля Гинче ме извика да му помогна с местенето на един гардероб. Беше малко шокиращо да видя невероятно добре декорирания апартамент, излъчващ уют и семейна топлина. Оказа се, че леля Гинче сам сама го е декорирала, разбрах, че под костеливата и обвивка, е една мила жена търсеща уюта на дома.
Мъже, обичайте и ценете жените около вас, само те си знаят какво им е, защото и днес нерядко ставаме свидетели на модели на държание към тях, недопустими в днешното общество. Радвайте ги с повод и без повод, показвайте своята загриженост и внимание към тях. Повярвайте, те го оценяват и тайничко ще се радват като 8 годишни момиченца, след като са получили дългоочакваното розово колело.
Тази година подаръка за моята половинка ще бъде Подаръчна кутия Специална жена, защото за мен тя е най-специалната жена в света.
