8-ми март… Денят на мама, на баба, на леля Гинче от петия етаж… Денят на съседското 8 годишно момиченце със звучното име Иванка-Николета, с което в коронавирус обстановката се опитвате да съжителствате мирно и спокойно (или по-скоро ти се опитваш да си вършиш работата от импровизираният ти хоум офис, който по случайност е точно под детската стая на Иванка-Николета…). Все пак и не на последно място – денят и на твоята нежна половинка.
До тук добре, сега да обобщим какво е общото между всички тези личности – те всички имат празник на 8-ми Март. Да, правилно прочетохте – всички!
8-ми Март е малко “подменен” в българската култура празник с дългогодишното затвърждаване, че е Денят на мама, на баба или най-общо казано – празник на жените, които са дали живот. Истината обаче е друга и далеч не започва с някоя романтична история.
След години несправедливо разединяване на мъже и жени в политическия, обществения и икономически живот, моментът в който жените е трябвало да бъдат чути и забелязани, че изобщо не отстъпват на мъжете, настъпил.
Датата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 Март 1857г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
Този протест е последван в годините от многобройни масови прояви на недоволство с искане на справедливо отношение към жените, по-добро заплащане, подобряване условията на труд и правото на гласуване.
8-ми Март е Международния ден на жената – подчертавам на Жената. Започнал да се чества по инициатива на Американската социалистическа партия, като първият Ден на жената е честван на 23 февруари 1909г. в САЩ.
По-късно през 1920г. в Москва на Втората международна конференция на жените-комунистки, Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената, а през 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР.
На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 1944 г., а след 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти.
Най-вероятно сте чували израза “Осми март е комунистически празник и аз няма да го празнувам!” и още по-вероятно е да сте го чували от мъже, които си мислят, че жената им е роб длъжен до живот… Скъпи, мъже, променете мисленето си, не бъдете неандерталци в новия свят.






